Като порасна, ще стана тиранин

Ако бях Бог,
ако бях господар,
на някое мъничко кътче
или
    пък
на цяла вселена..

О, бих забранила,
как само бих
                забранила.

Всички екологично
чисти хора
           бих забранила

И приличието бих забранила.
И забраната на сърдечни пороци
                            бих отменила.

О, тъй само да можех -
всичко да забраня.

Ала живеем в демокрация.

Втора Рапунцел

Плитка
ще ме пази -
от страха,
от тъмната
ми празна стая,
от едни очи,
загледани през мен.

me & my poppies

Стоя като шаблон, изрязан на мръсното стъкло във влака, изпръскано от капки дъжд и тук-таме от сълзи. Покрай релсите са изникнали ужасно много макове - приличат на капки кръв, разпръснати от някой ранен бог или звяр, минал отдавна оттук, следвайки моята пътека. Размесват се със слънчевия хаос, обещавайки замаяна забрава на този, който се спре, за да вдъхне от простотата им, красива със своята (само)достатъчност. И като стария страхлив лъв от приказката, аз си мисля, че много по-хубаво би било, ако има пред теб една красива бездушна роза. Жестоките й бодли, подобно нокти на хищен звяр носят повече обещания, отколкото маковете с тяхната отровна простота - носят ти обещание за мигновеност, за безболезнено разтваряне в битието. И кой знае какво е смъртта - може би не небитие, а тъкмо обратното. Свръхинтензивно не-Аз, свършено и несвършващо се сред нещата.

Искам да съм мак.