сряда, май 29, 2013

Писма до никого - II

Изплъзват ми се вече думите, губят се буквите. Сънувам граматиката на неслучващото се - дори сънищата ми като че ли нямат синтаксис.. имат нужда от речник, да ме преведе през небитието на неразбирането, да ме намери в изгубеното.

Г-н Крадецо, не знам кой си, не знам и за какво ти е, но моля те, и двамата знаем, че имаш нещо мое.. върни ми го, на теб не ти трябва.. красиви ли са перлите на дъното на океана.. или пък диамантите в недрата на планината?

Кристален съсъд, заровен в купчина боклук.. А знаеш ли, и аз събирам - спомени.. подреждам ги по рафтове, класьори.. и чак тогава се сещам, че са забравили да се случат..

Хайде, моля те, върни ми го.. обещавам, ще ти дам нещо в замяна.. сто разресвания преди сън.. невинността ми ще се рони с всяко замахване на гребена. На нишка ще я изпреда - за Теб..

понеделник, май 13, 2013

...

"някакво ново чувство изпълваше сърцето му - наполовина радост, наполовина страшна тъга.."


събота, май 11, 2013