Мечтая си да съм
Рапунцел,
за да мога
да избягам
през прозореца
на мойте страхове.
Ала не може вече.
Рапунцел
стои сега
с отрязана коса –
с едно голямо Х
с решетка
зачеркна тя
прозорците
стои и гледа
с безумно весела усмивка
своето въже,
своето спасение,
гърчещо се на земята
като във агония –
с едно голямо Х
зачеркна тя
и принца:
със коси, виещи се
като змии.
Дали пък няма той,
дали пък няма той
от своите коси
въже да изплете?
вторник, август 11, 2009
One of these days
Сресвам си старателно
косата,
сресвам си старателно
душата
и не искам да оставям
нито косъмче,
стърчащо непокорно.
И не искам да оставям
нито милиметър
във душата си
за мисли рошави.
Защото те стърчат,
защото те манифестират,
защото те се пъчат гордо,
ала
не казват всъщност
нищо.
И ти, със твойта рошава
прическа
стоиш насреща,
ала тя не ми говори нищо,
освен че може би навънка
духа вятър.
И затова аз сресвам си старателно
косата,
сресвам си старателно
душата.
За да не би случайно някой ден
не се заплета,
не се загубя
във свойте рошави налудности.
косата,
сресвам си старателно
душата
и не искам да оставям
нито косъмче,
стърчащо непокорно.
И не искам да оставям
нито милиметър
във душата си
за мисли рошави.
Защото те стърчат,
защото те манифестират,
защото те се пъчат гордо,
ала
не казват всъщност
нищо.
И ти, със твойта рошава
прическа
стоиш насреща,
ала тя не ми говори нищо,
освен че може би навънка
духа вятър.
И затова аз сресвам си старателно
косата,
сресвам си старателно
душата.
За да не би случайно някой ден
не се заплета,
не се загубя
във свойте рошави налудности.
понеделник, август 10, 2009
събота, август 08, 2009
сряда, август 05, 2009
Абонамент за:
Публикации (Atom)

