sorrow that is done..

---

She's like some picture -
that has faded
in the sun..

musi(c)ngs

Всяка сутрин се събуждам с нова песен в главата - онзи ден беше Еди Ведър, днес - Нешънъл.. Интересно какъв ще е следващият смс от колективното несъзнавано

Приказка

Пещера, към нея —
през потока — брод,
синкав пламък тлеел
пред самия вход.

Кървав дим в очите
стелел пласт след пласт
и откъм горите
чул се жален глас.

И поел тогава
с тръпнещия кон
през рова направо
той към тоя стон.

Хвърлил взор юнашки
и видял това:
люспеста опашка,
змейова глава.

Змей девица млада
с тяло омотал,
бълвал — като в ада —
пламък мъртво-бял.

Шията висяла
като бич корав.
в рамото й бяло
впит със страшен гняв.

Че по стародавен
тежък обичай —
змеят получавал
откуп в тоя край.

Там така се грижел
простият народ
за бедняшки хижи
и за мил живот.

Шията обгърнал
здраво змеят стар
и така превърнал
в жертва този дар.

Хвърлил взор към свода
смелият герой
и приготвил бодро
копие за бой.

* * *

Взор притворен. Сини
бездни, ветрове.
Бродове, години,
цели векове.

С поломена броня —
конникът сразен.
Редом тъпче конят
змея повален.

Кон и змей — отдавна
не издават глас.
Конникът — припаднал,
девата — в несвяст.

Глъбината — синя.
Гаснеща заря.
Тя лежи. Царкиня?
Земна дъщеря?

Ту сълзи от радост
леят се — поток,
ту отново падат
те в съня дълбок.

Ту са се свестили,
ту лежат на гръб
от сразени сили
и изтекла кръв.

Но туптят сърцата
и ту тя, ту той
будят се за кратко,
после пак покой.

Взор притворен. Сини
бездни, ветрове.
Бродове, години,
цели векове.


       Борис Пастернак

Au hasard Balthazar

Много, много ми хареса - отдавна не съм се оставяла на нещо така да ме докосне. А актрисата (Anne Wiazemsky) е разкошна - има нещо безкрайно крехко и ефирно в нея.

Christian Birmingham

black swan

the fox and the child

--

Are you hurt? I'm not anymore.

We should never be hurt both at once.

When you stop suffering, I'll start.

Jules et Jim

Зеркало

Los abrazos rotos

 

painfully beautiful..

Cashback

Nouvelle vague - All my colours

Официално, окончателно и безвъзвратно съм влюбена в Nouvelle vague, след като чух и новия им албум в обожаваната от мен медия You Tube. Дори God save the queen не можа да развали общите ми впечатления. Може би защото това е толкова, толкова, толкова безумно прекрасно, че оставя всичко друго на заден план....

Pure awesomeness

Снощи гледах "Мечтатели" на Бертолучи.. и беше:

да кажем, че беше много, много специален.. Всичко беше точно на мястото си, нито един необходим детайл не беше пропуснат.. So sixties, so froggy..

Не ми се е случвало да попадам на нов филм (не че Бертолучи е нов режисьор), в който всяко послание, всеки кадър да са толкова натрапчиво тенденциозни и в същото време така рафинирани, изчистени от всякаква помпозност..

Като започнем с митинга пред синетеката, в който участва Жан-Пиер Лео: Викаш си - о, много гот, лъха ти на онази атмосфера, която изглежда точно толкова идеално далечна, колкото са фигурите на Платон и Фидий, колкото и Венера Милоска, когато е имала ръце (е, без ръце е също толкова красива, а може би дори повече).. Минава само половин минута обаче и ти вече си мислиш: Уау, не само има приемственост, ами направо те натиква в някаква времева дупка, в която млад Жан-Пиер Лео и стар Жан-Пиер Лео стачкуват за едно и също нещо - свобода.. Свобода да живееш както ТИ искаш, да правиш секс, с когото и когато ТИ искаш, да гледаш и да харесваш, каквото ТИ искаш.. Съгласете се, че не е малко.. Особено, ако ви отнемат това право и внезапно се окажете заклещени някъде в средата на 19 век, смачквани от пуритански порядки.. с тази разлика, че съществува Интернет..

Next scene - Своеобразното ражадане на човека за свободата.. тримата заедно, а някъде отстрани като че ли някакъв забравен оркестър свири музиката от началото на "Четиристотинте удара" на Трюфо.. И заедно с нея в съзнанието ти (объркано понятие, въобще и няма да се спирам на него) нахлуват стотици асоциации за видяно, чуто, прочетено - Балзак, десетки тайно изпушени цигари, объркани желания, проблемни семейства, лоши детства, и най-накрая едно уж последно бягство - към свободата, към необятния черно-бял хоризонт, към безкрайното сиво море..

and so on.. може безкрай да се изброяват реминесценциите в този филм - Bande a part, A bout de souffle, Марлене Дитрих, Чарли Чаплин.. Истинска ода на любовта - към киното.. към любовта.. към свободата

И малко парещото усещане, когато накрая останеш сам насред тълпата, че не се съжалява за нищо от младостта, защото всичко е било прекрасно.. освен това, че е минала..

p.s. не че нещо, ама все си мисля, че ако не си гледал всичките тези филми, се губи огромна част от чара на филма.. so kids, не подценявайте черно-бялото..

Смътно като през огледало