Nouvelle vague - All my colours

Официално, окончателно и безвъзвратно съм влюбена в Nouvelle vague, след като чух и новия им албум в обожаваната от мен медия You Tube. Дори God save the queen не можа да развали общите ми впечатления. Може би защото това е толкова, толкова, толкова безумно прекрасно, че оставя всичко друго на заден план....

Pas triste..

In the middle of nothingness

Тъжно ми е.. (пак)..
Седим си тук с Вутимски, давим се в меланхолия и се чудим кой дял на мозъка отговаря на безпричинните терзания

При моста

На перваза на стария мост
те очаквам да дойдеш отново.
Аз стоя под големите облаци.
Търся твоя поглед дълбок.

Ето, тъмните, нежни очи
в здрачината отново ме милват,
твоят глас пак до мене звучи.
Говори, говори, говори ми!

Аз притискам ръцете ти плахо
и докосва ме твойта коса...
Под дръветата ний сме сами
и врабчета ни гледат от жиците.

Твойто шалче до дънера падна.
Аз посегнах, във миг, да го взема.
Уви - нищо... Аз сам съм... И тебе те няма!
То било - само спомен... във здрача.

Pure awesomeness

Снощи гледах "Мечтатели" на Бертолучи.. и беше:

да кажем, че беше много, много специален.. Всичко беше точно на мястото си, нито един необходим детайл не беше пропуснат.. So sixties, so froggy..

Не ми се е случвало да попадам на нов филм (не че Бертолучи е нов режисьор), в който всяко послание, всеки кадър да са толкова натрапчиво тенденциозни и в същото време така рафинирани, изчистени от всякаква помпозност..

Като започнем с митинга пред синетеката, в който участва Жан-Пиер Лео: Викаш си - о, много гот, лъха ти на онази атмосфера, която изглежда точно толкова идеално далечна, колкото са фигурите на Платон и Фидий, колкото и Венера Милоска, когато е имала ръце (е, без ръце е също толкова красива, а може би дори повече).. Минава само половин минута обаче и ти вече си мислиш: Уау, не само има приемственост, ами направо те натиква в някаква времева дупка, в която млад Жан-Пиер Лео и стар Жан-Пиер Лео стачкуват за едно и също нещо - свобода.. Свобода да живееш както ТИ искаш, да правиш секс, с когото и когато ТИ искаш, да гледаш и да харесваш, каквото ТИ искаш.. Съгласете се, че не е малко.. Особено, ако ви отнемат това право и внезапно се окажете заклещени някъде в средата на 19 век, смачквани от пуритански порядки.. с тази разлика, че съществува Интернет..

Next scene - Своеобразното ражадане на човека за свободата.. тримата заедно, а някъде отстрани като че ли някакъв забравен оркестър свири музиката от началото на "Четиристотинте удара" на Трюфо.. И заедно с нея в съзнанието ти (объркано понятие, въобще и няма да се спирам на него) нахлуват стотици асоциации за видяно, чуто, прочетено - Балзак, десетки тайно изпушени цигари, объркани желания, проблемни семейства, лоши детства, и най-накрая едно уж последно бягство - към свободата, към необятния черно-бял хоризонт, към безкрайното сиво море..

and so on.. може безкрай да се изброяват реминесценциите в този филм - Bande a part, A bout de souffle, Марлене Дитрих, Чарли Чаплин.. Истинска ода на любовта - към киното.. към любовта.. към свободата

И малко парещото усещане, когато накрая останеш сам насред тълпата, че не се съжалява за нищо от младостта, защото всичко е било прекрасно.. освен това, че е минала..

p.s. не че нещо, ама все си мисля, че ако не си гледал всичките тези филми, се губи огромна част от чара на филма.. so kids, не подценявайте черно-бялото..

12

Разкъсах тялото си
на дванайсет.
Магическо число,
нали?

От мен нищо не остана,
подарих се на незнайно
кой..


Сега с микроскопична лупа
търся себе си..

Отново и отново...

Разпадам се
на съставните
си
части
и после

се събирам като
купчинка боклук
с лопатка
и метла...

Отново и отново...

Telefon Tel Aviv - Immolate yourself

La dolce vita

Сънувах някога
отдавна,
че съм Анита.

Коси златисти,
потъмняли изведнъж
се къпят
в светлината
на фонтана.

И гледаш -
роклята й
мистериозно
избледняла.

И тя чака...
И тя чака...

Да дойде нейният
Марчело
с колелото.

Пък той...
забравил -

Everything is notes

Бях попаднала на музикален куиц из нета и реших след като минат няколко седмици, за да заглъхне малко имплицитната ми памет, да споделя..

So enjoy:

Question 1: Are you male or female?
But I’m a creep, I’m a weirdo

Question 2: Describe Yourself?
verses say she's mad and creepy and the rest of things we kind of know

Question 3: What do people feel when they are around you ?
People are strange, when you’re a stranger

Question 4: How would you describe your previous relationship?
With the lights out it’s less dangerous..

Question 5: Describe your current relationship?
He was never there - it's always the same.. I'm running towards nothing

Question 6: Where would you like to be now?
In my room I want you here…

Question 7: How do you feel about love?
Dream a little dream with me.. (lalalalalalalala)

Question 8: What’s your life like?
I don’t feel better when I’m fucking around and I don’t ride better when I am stuck in the ground..

Question 9: What would you ask for if you only had one wish?
How I wish you were here – we’re just two lost souls swimming in a fishbowl..

Question 10: Say something wise.
And I say to myself what a wonderful world.. (The-Joey-Ramone-version)

Ако някой друг от ограбените в "блогрола" ми меломан го направи, ще се радвам да видя резултати...

Номер ?

Понеже ме предизвикаха, а на мен ми е трудно да отговоря на предизвикателството, смятам да споделя нещата, които обичам.. Хаотично, не мога да кажа, че ги обичам винаги..

И така.. ред е на Вутов - голяма моя обич и стар другар..

Спокойни часове

Дълго време бях сам. Не очаквах. А ето че вече
очаквам.
И започвам да гледам в света и очите безмълвни
на хората.
Преминавам със радост деня и се връщам спокоен
във мрака.
Всеки поглед ме радва сега и със всекиго
бих заговорил.

Знам, че някъде плачат сега и че някъде диша
престъпник.
Има всичко във нашия свят. Има също ръце
утешаващи.
Ти ще дойдеш при мене, нали? Ти ела в часовете ми
бавно.
Да преминем така в тишина край очи,
край въздишки и стъпки.

Има също война. Има хаос във нашия свят.
Затова да вървим, затова да се движим задружно.
Във нещастие, ето, ни е нужен понякога брат
и ръка, и ръка върху нас като кротка стряха
и оръжие.

Ти ще дойдеш при мен... да мълчим, да вървим,
да говорим.
И да станем спокойни. О, да можем да бъдем
спокойни!
Ще преминат край нас ветрове и очи,
и въздишки, и стонове.
Ще прозрем във света, що се движи. Ще прозрем
във земята и хората.

п. с. :

пфу, така явно не се е получило.. в телеграфен стил, няколко (десетки) години по-късно:

2. Том Уейтс, диаболичната му усмивка, дрезгавия му като 100-годишно уиски глас, всички глупави и безумни факти, които разказва по време на концертите си, песента Green grass, която побира в 3 минути мъдрост за цял един живот

3. да мечтая (мразя също така)

4. да търся образи в размазаните петна по тапетите в неделя сутрин

5. много малкото си приятели и близки (не са на 5-то място, де)

6. красотата и съвършенството, най-вече абсолютната невъзможност, които вървят ръка за ръка с тях

7. псевдо-интелектуалски филми, книги, генерално занимания

8. чувството за безтегловност (изпитвала съм го само 2-3 пъти - няма такова абсолютно всепоглъщащо чувство на щастие и единомислие с целия съществуващ порядък)

9. да слушам света около себе си (рядко) - особено любими звуци: дъжд, капчуците преди да е дошла пролетта, вятъра, камбаните.. ако можех да слушам, когато е абсолютно тихо, бих постигнала предназначението си (или обратното - мисля, че ще мога.. след време)

10. оф, изчерпах се.. да не изброявам какво мразя