Тъжно ми е.. (пак)..
Седим си тук с Вутимски, давим се в меланхолия и се чудим кой дял на мозъка отговаря на безпричинните терзания
При моста
На перваза на стария мост
те очаквам да дойдеш отново.
Аз стоя под големите облаци.
Търся твоя поглед дълбок.
Ето, тъмните, нежни очи
в здрачината отново ме милват,
твоят глас пак до мене звучи.
Говори, говори, говори ми!
Аз притискам ръцете ти плахо
и докосва ме твойта коса...
Под дръветата ний сме сами
и врабчета ни гледат от жиците.
Твойто шалче до дънера падна.
Аз посегнах, във миг, да го взема.
Уви - нищо... Аз сам съм... И тебе те няма!
То било - само спомен... във здрача.
Няма коментари:
Публикуване на коментар