Понеже ме предизвикаха, а на мен ми е трудно да отговоря на предизвикателството, смятам да споделя нещата, които обичам.. Хаотично, не мога да кажа, че ги обичам винаги..
И така.. ред е на Вутов - голяма моя обич и стар другар..
Спокойни часове
Дълго време бях сам. Не очаквах. А ето че вече
очаквам.
И започвам да гледам в света и очите безмълвни
на хората.
Преминавам със радост деня и се връщам спокоен
във мрака.
Всеки поглед ме радва сега и със всекиго
бих заговорил.
Знам, че някъде плачат сега и че някъде диша
престъпник.
Има всичко във нашия свят. Има също ръце
утешаващи.
Ти ще дойдеш при мене, нали? Ти ела в часовете ми
бавно.
Да преминем така в тишина край очи,
край въздишки и стъпки.
Има също война. Има хаос във нашия свят.
Затова да вървим, затова да се движим задружно.
Във нещастие, ето, ни е нужен понякога брат
и ръка, и ръка върху нас като кротка стряха
и оръжие.
Ти ще дойдеш при мен... да мълчим, да вървим,
да говорим.
И да станем спокойни. О, да можем да бъдем
спокойни!
Ще преминат край нас ветрове и очи,
и въздишки, и стонове.
Ще прозрем във света, що се движи. Ще прозрем
във земята и хората.
п. с. :
пфу, така явно не се е получило.. в телеграфен стил, няколко (десетки) години по-късно:
2. Том Уейтс, диаболичната му усмивка, дрезгавия му като 100-годишно уиски глас, всички глупави и безумни факти, които разказва по време на концертите си, песента Green grass, която побира в 3 минути мъдрост за цял един живот
3. да мечтая (мразя също така)
4. да търся образи в размазаните петна по тапетите в неделя сутрин
5. много малкото си приятели и близки (не са на 5-то място, де)
6. красотата и съвършенството, най-вече абсолютната невъзможност, които вървят ръка за ръка с тях
7. псевдо-интелектуалски филми, книги, генерално занимания
8. чувството за безтегловност (изпитвала съм го само 2-3 пъти - няма такова абсолютно всепоглъщащо чувство на щастие и единомислие с целия съществуващ порядък)
9. да слушам света около себе си (рядко) - особено любими звуци: дъжд, капчуците преди да е дошла пролетта, вятъра, камбаните.. ако можех да слушам, когато е абсолютно тихо, бих постигнала предназначението си (или обратното - мисля, че ще мога.. след време)
10. оф, изчерпах се.. да не изброявам какво мразя
Няма коментари:
Публикуване на коментар