Tender prey

искам да съм вампир, да мога от всяка своя пора да изтръгна думите, да ги изсмуча със свистящ, хрипкав звук и да ги изплюя в лицето на света - като кървава помия, носещи печата на срама.
Не знам вече чий е моят срам - отказала съм се да му бъда осиновител или приемен родител, а никой не идва да си го прибере. Стои като нещастно сополиво сираче в ъгъла и ме гледа умолително, но аз вече съм си научила урока - смиля ли се и оставя ли го да се приближи, ще оголи зъби като зверче, като  малко крокодилче, канещо се да снесе яйце.. ще ме изподраска с хищните си нокти, ще си устрои угощение с вътрешността на душата ми. А хрумвало ли му е на някого, че това, което поетите патетично наричат съкровена душа, не е нищо повече от карантия, слуз и баласт. Звучи ми като мръсна дума..

аз съм хищникът, аз съм плячката..

Cannibal's hymn

О, какво предвкусвам само (no pun intended)..

 

Очаквам това да бъде истинско пиршество за сетивата ми - къдравата косица и невинното изражение на Хю Данси + апетитът на Мадс Микелсен за крехко и младо девиче месо (поне такава е заявката от първия епизод) навярно ще ме докарат до умопомрачение в някой момент.  (Освен ако не се разочаровам, какъвто неизбежен риск винаги съществува, когато се заредиш с твърде много очаквания)

Тематичен музикален акомпанимент - едно от най-трогващите парчета на Колю от последните години:

---

She's like some picture -
that has faded
in the sun..