искам да съм вампир, да мога от всяка своя пора да изтръгна думите, да ги изсмуча със свистящ, хрипкав звук и да ги изплюя в лицето на света - като кървава помия, носещи печата на срама.
Не знам вече чий е моят срам - отказала съм се да му бъда осиновител или приемен родител, а никой не идва да си го прибере. Стои като нещастно сополиво сираче в ъгъла и ме гледа умолително, но аз вече съм си научила урока - смиля ли се и оставя ли го да се приближи, ще оголи зъби като зверче, като малко крокодилче, канещо се да снесе яйце.. ще ме изподраска с хищните си нокти, ще си устрои угощение с вътрешността на душата ми. А хрумвало ли му е на някого, че това, което поетите патетично наричат съкровена душа, не е нищо повече от карантия, слуз и баласт. Звучи ми като мръсна дума..
аз съм хищникът, аз съм плячката..
Няма коментари:
Публикуване на коментар