Мечтая си да съм
Рапунцел,
за да мога
да избягам
през прозореца
на мойте страхове.
Ала не може вече.
Рапунцел
стои сега
с отрязана коса –
с едно голямо Х
с решетка
зачеркна тя
прозорците
стои и гледа
с безумно весела усмивка
своето въже,
своето спасение,
гърчещо се на земята
като във агония –
с едно голямо Х
зачеркна тя
и принца:
със коси, виещи се
като змии.
Дали пък няма той,
дали пък няма той
от своите коси
въже да изплете?
Няма коментари:
Публикуване на коментар