Clocks

Цикълът на маите свърши, годината също е към края си. И така..
Би било изключително забавно, ако вземе да се случи нещо безкрайно апокалиптично сега, когато всички вече са си отдъхнали. E, ако в близките 4 милиона (или май бяха милиарда) години нищо не заплаши свидната ни синя планета, в крайна сметка тя ще бъде унищожена при сливането на Млечния път с галактиката Андромеда.
Както и да е.. Думата ми сега не е за далечното бъдеще, нито за далечното минало или пък за краищата. За настоящето иде реч. И по-скоро за ценния урок, който 2012-та ми даде, и то съвсем буквалистично - от 00:00 часа и 23 минути нататък.
Хора, пожелавайте си. Каквото си искате. Колкото си искате. Не се срамете и не си мислете, че сте твърде алчни или твърде непредпазливи. В крайна сметка Вселената все ще намери начин да ви даде точно това, от което имате нужда. Че и да се изгаври малко, ако сте били недостатъчно или пък твърде конкретни. Някой мъдър веднъж ми каза, че всеки, който знае как се иска и какво да иска, може да твори магия. Амин!

(Подозирам, че и шегобиецът, който писа късметите за баницата, ми удари един добронамерен ритник, който да ме изкара малко от собствената ми орбита / comfort - зона. Така де, тия работи просто се случват, нали?)

vicky cristina sofia

Като цяло съм отвратително недоволна от себе си (очевидно) и от снимките.. Тези са от малкото, които що годе се ядват..

I see who you are.. behind the skin and the muscles

~ "Защо да е нечовешко да възприемаме хората като рози и да отказваме да правим разлика между вътрешността на тялото и външността му? Ех, ако човек можеше да разтвори като роза душата и плътта си, да ги обърне с вътрешността навън, да ги изложи на слънцето и пролетния вятър.. " (Златният храм)

недоекспонирана маца

lame

несполучила ева

even more so in love with mr. cohen

Любовта ми към този човек нараства правопорционално със слушането - както най-вероятно и омразата. Вбесяват ме монотонността на музиката му, мудността, с която пее; дразни ме, че когато се опитвам да си го тананикам, излиза просто едно несвързано мънкане (каквото е и голяма част от говоренето ми впрочем).. 
И все пак всичко това губи значение, когато се заслушам в думите му.. Кой казва, че 20-ти век е празен и бездуховен?

Now the flames they followed Joan of arc 
As she came riding through the dark; 
No moon to keep her armour bright, 
No man to get her through this very smoky night. 
She said, "I'm tired of the war, 
I want the kind of work I had before, 
A wedding dress or something white 
To wear upon my swollen appetite." 
_20082861.html ] 
Well, I'm glad to hear you talk this way, 
You know I've watched you riding every day 
And something in me yearns to win 
Such a cold and lonesome heroine. 
"And who are you? " she sternly spoke 
To the one beneath the smoke. 
"why, I'm fire," he replied, 
"and I love your solitude, I love your pride." 

"Then fire, make your body cold, 
I'm going to give you mine to hold," 
Saying this she climbed inside 
To be his one, to be his only bride. 
And deep into his fiery heart 
He took the dust of Joan of arc, 
And high above the wedding guests 
He hung the ashes of her wedding dress. 

It was deep into his fiery heart 
He took the dust of Joan of arc, 
And then she clearly understood 
If he was fire, oh then she must be wood. 
I saw her wince, I saw her cry, 
I saw the glory in her eye. 
Myself I long for love and light, 
But must it come so cruel, and oh so bright?