Днес нищо не съм яла освен цигара и половина и едно зърнено десертче и съм някак сърдита и крива, та много вътрешно ми влезе филмът с тия шантави герои и диетични закуски. Много грабващо музикално оформление, сцената с Иги Поп кърти (след няколко месеца - всъщност сцената с Том Уейтс кърти). Не знам защо Джармуш ми действа така, но много ми е смешно. Знам, че това е от онзи тип дървен хумор като вица за "Москвич-квич-квич" (класика) и те досмешава най-вече заради това, че трябва да ти е смешно, обаче въпреки всичко ми е смешно и това си е. Абе както и да е, готин филм, заслужаваше си час и половина загубено лошо настроение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар