Преследват ме навсякъде
алено-изгарящи слънца..
Капки восък
ми се струват по тротоарите -
избождат ми очите
със своето червено -
по-червени и от кръв..
И защо да ме тревожи, а?
Нали знам, че те
от мене са..
Ти си си добре -
живееш някъде
във друга реалност,
във моята загубваш вече
очертания.
И знаеш ли,
почти стомахът ми не се обръща,
щом чуя твойто име произнесено.
А перата са пера..
Няма коментари:
Публикуване на коментар