Вълк

Освирепял от лъст се протягам да захапя луната. Мъдри се кръгла на небосвода, като жена натежала от живот..
Мами, мами - не спира да ме мами.. все така далечна си остава.. И знам, че никога няма да има край на бясната ни гонитба - тя се плъзга по хоризонта, а аз - по заледената твърд. Като кръговрата в природата, като приливите и отливите на океана..
Свързани сме с нея докрай. Закипи ли в мен живот, започна ли да я настигам, тя залинява - по-тънка и от сърп, като изоставена девойка. А когато се уморя, тя се изпълва с живот - кръгла и скръбна, измамна..
Настигат ли се някога приливите и отливите? Вия от ярост, докато остана без дъх..