Пещера, към нея —
през потока — брод,
синкав пламък тлеел
пред самия вход.
Кървав дим в очите
стелел пласт след пласт
и откъм горите
чул се жален глас.
И поел тогава
с тръпнещия кон
през рова направо
той към тоя стон.
Хвърлил взор юнашки
и видял това:
люспеста опашка,
змейова глава.
Змей девица млада
с тяло омотал,
бълвал — като в ада —
пламък мъртво-бял.
Шията висяла
като бич корав.
в рамото й бяло
впит със страшен гняв.
Че по стародавен
тежък обичай —
змеят получавал
откуп в тоя край.
Там така се грижел
простият народ
за бедняшки хижи
и за мил живот.
Шията обгърнал
здраво змеят стар
и така превърнал
в жертва този дар.
Хвърлил взор към свода
смелият герой
и приготвил бодро
копие за бой.
* * *
Взор притворен. Сини
бездни, ветрове.
Бродове, години,
цели векове.
С поломена броня —
конникът сразен.
Редом тъпче конят
змея повален.
Кон и змей — отдавна
не издават глас.
Конникът — припаднал,
девата — в несвяст.
Глъбината — синя.
Гаснеща заря.
Тя лежи. Царкиня?
Земна дъщеря?
Ту сълзи от радост
леят се — поток,
ту отново падат
те в съня дълбок.
Ту са се свестили,
ту лежат на гръб
от сразени сили
и изтекла кръв.
Но туптят сърцата
и ту тя, ту той
будят се за кратко,
после пак покой.
Взор притворен. Сини
бездни, ветрове.
Бродове, години,
цели векове.
Борис Пастернак
петък, януари 18, 2013
петък, декември 21, 2012
Clocks
Цикълът на маите свърши, годината също е към края си. И така..
Би било изключително забавно, ако вземе да се случи нещо безкрайно апокалиптично сега, когато всички вече са си отдъхнали. E, ако в близките 4 милиона (или май бяха милиарда) години нищо не заплаши свидната ни синя планета, в крайна сметка тя ще бъде унищожена при сливането на Млечния път с галактиката Андромеда.
Както и да е.. Думата ми сега не е за далечното бъдеще, нито за далечното минало или пък за краищата. За настоящето иде реч. И по-скоро за ценния урок, който 2012-та ми даде, и то съвсем буквалистично - от 00:00 часа и 23 минути нататък.
Хора, пожелавайте си. Каквото си искате. Колкото си искате. Не се срамете и не си мислете, че сте твърде алчни или твърде непредпазливи. В крайна сметка Вселената все ще намери начин да ви даде точно това, от което имате нужда. Че и да се изгаври малко, ако сте били недостатъчно или пък твърде конкретни. Някой мъдър веднъж ми каза, че всеки, който знае как се иска и какво да иска, може да твори магия. Амин!
(Подозирам, че и шегобиецът, който писа късметите за баницата, ми удари един добронамерен ритник, който да ме изкара малко от собствената ми орбита / comfort - зона. Така де, тия работи просто се случват, нали?)
четвъртък, октомври 25, 2012
vicky cristina sofia
Като цяло съм отвратително недоволна от себе си (очевидно) и от снимките.. Тези са от малкото, които що годе се ядват..
петък, октомври 19, 2012
I see who you are.. behind the skin and the muscles
~ "Защо да е нечовешко да възприемаме хората като рози и да отказваме да правим разлика между вътрешността на тялото и външността му? Ех, ако човек можеше да разтвори като роза душата и плътта си, да ги обърне с вътрешността навън, да ги изложи на слънцето и пролетния вятър.. " (Златният храм)
петък, октомври 12, 2012
Абонамент за:
Публикации (Atom)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)