петък, януари 18, 2013

Приказка

Пещера, към нея —
през потока — брод,
синкав пламък тлеел
пред самия вход.

Кървав дим в очите
стелел пласт след пласт
и откъм горите
чул се жален глас.

И поел тогава
с тръпнещия кон
през рова направо
той към тоя стон.

Хвърлил взор юнашки
и видял това:
люспеста опашка,
змейова глава.

Змей девица млада
с тяло омотал,
бълвал — като в ада —
пламък мъртво-бял.

Шията висяла
като бич корав.
в рамото й бяло
впит със страшен гняв.

Че по стародавен
тежък обичай —
змеят получавал
откуп в тоя край.

Там така се грижел
простият народ
за бедняшки хижи
и за мил живот.

Шията обгърнал
здраво змеят стар
и така превърнал
в жертва този дар.

Хвърлил взор към свода
смелият герой
и приготвил бодро
копие за бой.

* * *

Взор притворен. Сини
бездни, ветрове.
Бродове, години,
цели векове.

С поломена броня —
конникът сразен.
Редом тъпче конят
змея повален.

Кон и змей — отдавна
не издават глас.
Конникът — припаднал,
девата — в несвяст.

Глъбината — синя.
Гаснеща заря.
Тя лежи. Царкиня?
Земна дъщеря?

Ту сълзи от радост
леят се — поток,
ту отново падат
те в съня дълбок.

Ту са се свестили,
ту лежат на гръб
от сразени сили
и изтекла кръв.

Но туптят сърцата
и ту тя, ту той
будят се за кратко,
после пак покой.

Взор притворен. Сини
бездни, ветрове.
Бродове, години,
цели векове.


       Борис Пастернак


петък, декември 21, 2012

Clocks


Цикълът на маите свърши, годината също е към края си. И така..
Би било изключително забавно, ако вземе да се случи нещо безкрайно апокалиптично сега, когато всички вече са си отдъхнали. E, ако в близките 4 милиона (или май бяха милиарда) години нищо не заплаши свидната ни синя планета, в крайна сметка тя ще бъде унищожена при сливането на Млечния път с галактиката Андромеда.
Както и да е.. Думата ми сега не е за далечното бъдеще, нито за далечното минало или пък за краищата. За настоящето иде реч. И по-скоро за ценния урок, който 2012-та ми даде, и то съвсем буквалистично - от 00:00 часа и 23 минути нататък.
Хора, пожелавайте си. Каквото си искате. Колкото си искате. Не се срамете и не си мислете, че сте твърде алчни или твърде непредпазливи. В крайна сметка Вселената все ще намери начин да ви даде точно това, от което имате нужда. Че и да се изгаври малко, ако сте били недостатъчно или пък твърде конкретни. Някой мъдър веднъж ми каза, че всеки, който знае как се иска и какво да иска, може да твори магия. Амин!

(Подозирам, че и шегобиецът, който писа късметите за баницата, ми удари един добронамерен ритник, който да ме изкара малко от собствената ми орбита / comfort - зона. Така де, тия работи просто се случват, нали?)

четвъртък, октомври 25, 2012

vicky cristina sofia

Като цяло съм отвратително недоволна от себе си (очевидно) и от снимките.. Тези са от малкото, които що годе се ядват..




петък, октомври 19, 2012

I see who you are.. behind the skin and the muscles

~ "Защо да е нечовешко да възприемаме хората като рози и да отказваме да правим разлика между вътрешността на тялото и външността му? Ех, ако човек можеше да разтвори като роза душата и плътта си, да ги обърне с вътрешността навън, да ги изложи на слънцето и пролетния вятър.. " (Златният храм)