Писма до никого - II

Изплъзват ми се вече думите, губят се буквите. Сънувам граматиката на неслучващото се - дори сънищата ми като че ли нямат синтаксис.. имат нужда от речник, да ме преведе през небитието на неразбирането, да ме намери в изгубеното.

Г-н Крадецо, не знам кой си, не знам и за какво ти е, но моля те, и двамата знаем, че имаш нещо мое.. върни ми го, на теб не ти трябва.. красиви ли са перлите на дъното на океана.. или пък диамантите в недрата на планината?

Кристален съсъд, заровен в купчина боклук.. А знаеш ли, и аз събирам - спомени.. подреждам ги по рафтове, класьори.. и чак тогава се сещам, че са забравили да се случат..

Хайде, моля те, върни ми го.. обещавам, ще ти дам нещо в замяна.. сто разресвания преди сън.. невинността ми ще се рони с всяко замахване на гребена. На нишка ще я изпреда - за Теб..

...

"някакво ново чувство изпълваше сърцето му - наполовина радост, наполовина страшна тъга.."

Newborn

Tender prey

искам да съм вампир, да мога от всяка своя пора да изтръгна думите, да ги изсмуча със свистящ, хрипкав звук и да ги изплюя в лицето на света - като кървава помия, носещи печата на срама.
Не знам вече чий е моят срам - отказала съм се да му бъда осиновител или приемен родител, а никой не идва да си го прибере. Стои като нещастно сополиво сираче в ъгъла и ме гледа умолително, но аз вече съм си научила урока - смиля ли се и оставя ли го да се приближи, ще оголи зъби като зверче, като  малко крокодилче, канещо се да снесе яйце.. ще ме изподраска с хищните си нокти, ще си устрои угощение с вътрешността на душата ми. А хрумвало ли му е на някого, че това, което поетите патетично наричат съкровена душа, не е нищо повече от карантия, слуз и баласт. Звучи ми като мръсна дума..

аз съм хищникът, аз съм плячката..

Cannibal's hymn

О, какво предвкусвам само (no pun intended)..

 

Очаквам това да бъде истинско пиршество за сетивата ми - къдравата косица и невинното изражение на Хю Данси + апетитът на Мадс Микелсен за крехко и младо девиче месо (поне такава е заявката от първия епизод) навярно ще ме докарат до умопомрачение в някой момент.  (Освен ако не се разочаровам, какъвто неизбежен риск винаги съществува, когато се заредиш с твърде много очаквания)

Тематичен музикален акомпанимент - едно от най-трогващите парчета на Колю от последните години:

---

She's like some picture -
that has faded
in the sun..

Вълк

Освирепял от лъст се протягам да захапя луната. Мъдри се кръгла на небосвода, като жена натежала от живот..
Мами, мами - не спира да ме мами.. все така далечна си остава.. И знам, че никога няма да има край на бясната ни гонитба - тя се плъзга по хоризонта, а аз - по заледената твърд. Като кръговрата в природата, като приливите и отливите на океана..
Свързани сме с нея докрай. Закипи ли в мен живот, започна ли да я настигам, тя залинява - по-тънка и от сърп, като изоставена девойка. А когато се уморя, тя се изпълва с живот - кръгла и скръбна, измамна..
Настигат ли се някога приливите и отливите? Вия от ярост, докато остана без дъх..